Патрон – Антим I

Екзарх Антим I, първи и многозаслужил български екзарх, обществен и политически деец /1816 – 01.12.1888/. Роден в Лозенград. Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Учил в Света гора /Хилендар/, където приема монашество /1837 г./, после продължил в Халки и Одеса. Учи в Коручешменското училище в Цариград /1834 – 1844 г./. През 1856 г. завършил Киевската духовна академия. След това станал ректор на семинарията в Халки. През 1861 г. е ръкоположен за Преславски митрополит. През 1868 г. става владика във Видин, скъсал с Цариградската патриаршия, взел страната на народа и станал един от най – енергичните и предани борци за българската църковна независимост. Член е на временния съвет на Българската екзархия – март 1871 г. След оснававането на Българската екзархия, той е избран за пръв екзарх /1872 г./ Като такъв енергично отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици, протестирал против Баташките кланета, обърнал се с писмо до руския цар, като му изложил тежкото положение на народа и го молил за неговото застъпничество. След прочитането му Александър II написал върху писмото: „Да се освободи България!“. За тази му дейност Портата го заточила в Мала Азия – Ангора /14.04.1887 г./. След свършването на войната /1878 г./ бил освободен и заминал за епархията си във Видин.

След Освобождението взима дейно участие в устройството на българската държава. Председател е на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание.

През целия си живот Антим I съдейства за националното единство и просветно и културно издигане на българския народ.

Умира във Видин през 1888 г.